Двоянката е традиционен български духов музикален инструмент, който представлява вид флейта с две паралелни тръби, свързани помежду си. Тя е характерна за българския фолклор, особено в Родопите и Пиринския край, и се използва за изпълнение на народна музика.
Тръбите на двоянката обикновено са изработени от дърво, като череша, орех или бъз, и са с различна дължина, което позволява едновременното свирене на две различни ноти. Едната тръба е мелодична, с пръстови дупки, а другата е бурдонна (дронова), без дупки, която издава постоянен тон и служи като хармоничен фон. Мелодичната тръба има шест до осем дупки, които музикантът използва за свирене на мелодията, докато бурдонната тръба поддържа устойчив басов тон.
Звукът на двоянката е ясен и характерен, с богата хармония, която създава усещане за дълбочина и автентичност. Тя се използва както за солови изпълнения, така и в съпровод на песни и танци. Инструментът е символ на българския фолклор и култура, предавайки древните мелодии и ритми, които са част от националната идентичност.
